Съгласно чл. 22 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, „Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда.“ Те се утвърждават от работодателя, като не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор и задължително включват:
Това са примерни правила, които могат да бъдат модифицирани, съобразно специфичните особености на конкретната фирма.
Вътрешни правила за работната заплата
І. Общи положения
Чл. 1. (1) Настоящите вътрешни правила за работната заплата уреждат организацията на работната заплата на работещите по трудово правоотношение в …………………….., в съответствие с Кодекса на труда, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн. – ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.), както и всички нормативни актове, уреждащи въпроси, свързани с работната заплата и нейната организация.
(2) Правилата се допълват, изменят и утвърждават от управителя и представителите на работниците и служителите в съответствие с приетата нормативна уредба
Чл. 2. С настоящите правила се определят:
- общи положения за организацията на работната заплата в предприятието;
- условията, реда и начините за формиране на средствата за работна заплата;
- условията и реда за определяне и изменение на основните месечни заплати;
- видовете и размерите на допълнителните трудови възнаграждения, както и условията за тяхното получаване;
- реда и начините за изчисляване на брутната месечна заплата.
Чл. 3. Системата на заплащане в дружеството е ………………………………
Чл. 4. Работната заплата се изплаща не по-късно от ……… число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда. При заявено желание, може да се изплаща аванс от …. до …. число на месеца, за който се отнася.
ІІ. Формиране на средствата за работна заплата
Чл. 5. Средствата за работна заплата за съответен период, се използват за определяне и изплащане на:
- основни месечни заплати по трудов договор;
- допълнителни и други трудови възнаграждения, съгласно Кодекса на труда;
- други допълнителни възнаграждения, уговорени в трудов договор или в тези правила.
ІІІ. Определяне и изменение на основните месечни заплати
Чл. 6. (1) Индивидуалният размер на основната месечна заплата на работещите по трудово правоотношение при пълно работно време не може да бъде по-нисък от нормативно определения минимален размер на работната заплата за страната;
(2) Конкретните размери на индивидуалните основни месечни заплати на работниците и служителите, се определят по реда и условията, определени в КТ и настоящите Правила.
(3) Индивидуалните основни месечни възнаграждения на работещите по трудово правоотношение се договарят между тях и работодателя или упълномощено от него длъжностно лице.
Чл. 7. Измененията на основните месечни заплати на работниците и служителите се извършват при:
- промяна с нормативен акт;
- преназначаване на друга длъжност;
- в други случаи, предвидени в нормативен акт.
- в други случаи, при спазване разпоредбите на чл. 118, ал. 3 и чл. 119 от Кодекса на труда.
ІV. Допълнителни възнаграждения
Чл. 8. Работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, могат да получават допълнителни възнаграждения, както следва:
1. Допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
- Възнаграждението е в размер на …. (не по-малко 0.6%) от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година прослужено време (стаж).
- Правото на това възнаграждение възниква при първата година придобит трудов стаж и професионален опит.
- За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.
- При определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се изплаща допълнително трудово възнаграждение, работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор, а ако няма такъв – по преценка на прекия ръководител. Документи, служещи за доказване, са трудовата книжка, професионална характеристика, длъжностна характеристика, карти за оценка на работното място.
- За работници и служители, които към момента на влизане в сила на настоящите правила се намират в трудово правоотношение с предприятието, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер към този момент.
2. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.
3. За положен извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор.
4. Други допълнителни възнаграждения, регламентирани в нормативни актове – размерите (минимални или фиксирани) и условията за получаването им са тези, определени в съответния нормативен акт или КТ.
5. Допълнителни възнаграждения в зависимост от финансовия резултат при реализиране на длъжностните задължения за определен период;
V. Изчисляване на брутните месечни заплати
Чл. 9. Брутните месечни заплати на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение включват
- основната работна заплата;
- допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Кодекса на труда;
- възнаграждението за платен годишен отпуск.
- други допълнителни възнаграждения регламентирани в нормативни актове, и/или в тези Правила.
Чл. 10. (1) Среднодневният размер на основната заплата се изчислява като индивидуалната основна месечна заплата на лицето се раздели на броя на работните дни през съответния месец.
(2) Часовият размер на основната заплата се изчислява като среднодневната основна заплата за съответния месец се раздели на законоустановената продължителност на дневното работно време в часове.
Чл. 11. (1) Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
(2) Когато към или след началната дата на платения отпуск на работника или служителя е увеличена основната му работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото спрямо предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
VІ. Заключителни разпоредби
Настоящите правила да се доведат до знанието на счетоводната къща, обслужваща фирмата.
С правилата да се запознават всички постъпващите работници в предприятието.
Работодател:
Велторн ЕООД