Заплащането на извънредния труд и труда, положен в дните на официални празници е въпрос засягащ и работници, и работодатели. Ето накратко правилата, валидни при определяне на трудовото възнаграждение в тези случаи.
Заплащане на извънредния труд
Минималният размер на заплащане на положения от работниците и служителите извънреден труд е определен в чл. 262 от Кодекса на труда.
Така за положения извънреден труд, освен дължимото по договор, се заплаща и увеличение, което е:
- 50 на сто – за работа през работните дни;
- 75 на сто – за работа през почивните дни;
- 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
- 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Работещите на ненормиран работен ден не получават допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в работни дни. Те ползват допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 5 дни годишно.
За положения от тези работници извънреден труд в почивни дни и дните на официалните празници се заплаща увеличение съответно 75 и 100%.
Заплащане на труда, положен в дните на официални празници
За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Така ако положения труд е съгласно график, на работника се заплаща поне двоен размер на трудовото възнаграждение, а ако е извънреден, размерът е минимум четворен.
Работещите при условията на сумирано работно време, когато по график полагат труд в дните на официални празни празници, получават минимум удвоения размер на трудовото си възнаграждение. За тях извънредния труд се изчислява за периода на изравняване и не е фиксиран като конкретна дата, така че не може да се говори за извънреден труд в празнични или почивни дни.
Официални празници, съгласно Кодекса на труда са:
1 януари – Нова година;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември – Ден на Съединението;
22 септември – Ден на Независимостта на България;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември – Бъдни вечер;
25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка – по-малка от 24 часа.
При разместване на почивните дни трудът, който се полага при отработване в почивен ден се заплаща като в нормален работен ден, а труда положен в изместения през седмицата почивен ден – като в почивен (а не като на официален празник).
Велторн